„Имам голяма кръгла глава и малки кокалести ръчички. Всеки път когато я ударя с тях, получавам малки червени кръвоизливи във формата на кокалчетата. Боли… Ръцете се надуват и посиняват.”

Живееше на последния етаж. Толкова високо. Имаше свещи и стара чаша за вино. Пианото тихо клечеше в ъгъла и сънуваше лицето му. Бодливият човек рядко му говореше. За това се налагаше то също да мълчи.
През септември заваля. Студените к...

Ало! Напоследък от шкафа се потропва пак.
Тихо там!
Мълчи. Изглежда ми се причува.

Бягам към теб ли? От теб ли?
Не знам...
Бягам от отговорност...

"Miracle..." - каза някой и се задави. "Ужас!" - помислих си аз. Не обичам някой да говори на българо-английски, въпреки че самата аз го правя.
Лени се връща от тоалетната и сяда на стола срещу мен. Гледа изморено. То...

Черни прозорци. "Няма никой тук." - казват хората, вдигайки поглед към тях. Ян става и тряска врата зад гърба си. Не му се седи тук. "Майната ти!" - мисля си допушвайки някакъв фас... Само си мисля обаче. Не мога да г...

Сняг – много сняг. Навсякъде! Май заспивам. Ама… защо плачете?!

Кажи го, мамка му! Кажи го! Не, той спокойно си пие джина и гледа отражението си в прозореца. Защо си такъв?! Искам само вълшебните думички и тръгвам. Ведна...

”A шизофреничната ми душа крещи и с двата си истерични глaса ...”

Сцената е огромна, публиката – също.

Няма я вече нито трупата, нито публиката. Останаха само двете маски – нейната и неговата. Държаха ги в ръцете си и гледаха в земята. Някъде между действията, тя се беше замислила над и...

Вече е четири сутринта. Пия уиски. Jim Beam. Най-доброто! С всяка една глътка получавам невероятния оргазъм. Винаги си го сипвам в хубава чаша. Гледам го. Усещам миризмата му. Наслаждавам му се. Не се наливам. Не се напивам. Паля цигара ...

(едно малко попреработено)

Тичам супер бързо. Страх ме е – признавам си. Всеки път си ме е страх като правим така. Когато влязохме в книжарницата, знаех каква е процедурата оттук нататък. Дори и без да сме се наговорили. Ама адрен...

INSOMNIA. Вече свикнах… отдавна свикнах. Цигарата догаряше в пепелника – никога не ги гася до края. Така и не се научих. Синият човек клечеше в ъгъла и рисуваше звезди по пода. Идилия. Станах и взех молива му. Дразнех се от ...