Сняг – много сняг. Навсякъде! Май заспивам. Ама… защо плачете?!
Кажи го, мамка му! Кажи го! Не, той спокойно си пие джина и гледа отражението си в прозореца. Защо си такъв?! Искам само вълшебните думички и тръгвам. Веднага!
- Абе … да имаш нещо… останало… ?
Най-после!
Аз започвам…
- Копеле, не! Няма и тая вечер – ще умра! Стига…
Лъжа. Това чакам от часове – само да ме пита. Това чака и той – да му кажа, че имам. Знае, че аз винаги имам нещо за убиване.
Глътваме джина за секунди и излизаме от бара.
Таксита не минават често, но в такива моменти всичко е като по поръчка. Нищо не ни спира. Телепортираме се в нас. Вадя пакета и … онзи звук – с който изтръгваш и последната прашинка от огледалото.
- Как е, копеле? Як е, нали?
Няма отговор. Той само се хили ехидно.
Свършихме работа – сега е Party time! Таксито вече лети към „4-ти”. Аз обаче съм по-бърза. Имам чувството, че мога да надбягам всички коли на пътя. И сигурно е така.
- Как е, копеле? Як е, нали?
Вече всичко е готово. Вече всичко е наред. Всички сме там. Лени ме гледа идиотски през хората. Иска да стигне до мен, да стигне до мен през всичките зомбита. Очите му ме изпиват, защото знае какво имам в ключодържателя си.
Музика. Хиляди ватове се взривяват в ушите ми. Подът под мен вибрира. Аз вибрирам. И говоря. Да, говоря много. Не мога да спра. Не знам на кой и какво, просто не мога да мълча. Хората срещу мен също говорят. Не знам какво. Не ги слушам и те не ме слушат. Цялото парти е една огромна говорилня. Говорим? Не! Не може да се говори тук – крещим. Всички крещим.
Утре ще ме болят ушите. Утре? На кой му пука за утре? Кой мисли за утре? Сега е моментът! Сега се живее! Точно тук, точно с тези хора, точно с тази музика, точно толкова друсана. Това хиляди „утре”-та не могат да ми го компенсират. Заложила съм половината си „утре”-та в тази вечер. А някой ден ще заложа и всичките. Знам. На кой му пука, по дяволите?! It’s party time!
Нанси ми подава салфетка. Защо? Тя говори нещо. Аз не я разбирам. Сочи лицето ми. Какво ми има? Тя я взима и я допира до устата ми. Кръв! Усещам как зъбите ми са се забили в устата. Мамка му! Мамка му! Изтривам се. Забравям. Не мога да мисля за това сега. Има толкова по-важни неща.
Музика. Колони. DJ. Drum n’ bass. Яко! Много ми е яко! Сърцето бие с хиляди удара в секунда. Тялото не спира да се движи. Очите са отворени. Изцъклени. Зъбите ще се счупят. Стискат здраво. Outta space. Това ли чувам? Не знам. Но е в главата ми. Крещя и скачам. Всички скачат. Изригване. Експлозия. Бум! Бум! Бум! Екстаз! Екстази? Има ли? Още? Още, още…
Излизам отвън. Светло е… Защо е светло? Нали преди малко летяхме с Къдравия насам? Къдравия!
Влизам вътре – трябва да го намеря.
- Нанси, къде е Сашо?
Няма отговор. Целува се с някакъв. С някакво.
Майната им! И на Нанси, и на Сашо, и на Лени и на всички зомбирани изроди. Искам нещо, търся нещо. Не знам какво. Треперя. Трябва да седна, но не мога. Не мога да седя. Мога само да вибрирам. Ами, ще си вибрирам тогава.
Вече не съм там. Някъде съм. Как стигнах до тук – не знам. Тук? Това е в нас. Лягам на леглото. Тресе се. Всичко се тресе. Не! Май само аз се треса. Всички мускулчета на тялото ми се движат както те си искат. Конвулсии. Страх ме е. Не искам да умирам. Искам да живея още. Чувам глас :
- Това беше!
Кой го каза. Ставам и започвам да ходя из стаите. Лени и Къдравия ме гледат уплашено. Кой го каза тогава? Страх ме е да легна пак, но краката ми са от гума и не могат да издържат тялото ми.
Ако заспя ще се оправя, но не мога. Още съм на двайстия час безсъние и знам, че ме чака поне още толкова.
- Това беше!
Пак! Не! Недей! Не знам кой е, но знам какво има предвид. Не може да е вярно.
Хващам главата си и я стискам с все сила. Оглеждам се в огледалото. Нямам ирис. Очите ми са чисто черни. Само зеници. Като две дупки. Къде са всички сега? Да ми помогнат някак. Искам да ида в другата стая при тях, но не мога. Не мога и да ги извикам. Няма ги… а аз умирам… умирам…
Сърцето ще изскочи през гърлото. Чувам го. Като часовник, ама по-бързо. Много по-бързо. И по-силно.Потя се.
Лягам. Изведнъж съм по-добре. Само, че леглото ми е от сняг. Сняг – много сняг. Навсякъде! Май заспивам. Ама… защо плачете?!
04.03.2008 01:01
кажи го по-дяволите!
или по добре недей ... никой няма да те чуе ... но няма да е от шума
дай бич!
05.03.2008 21:15
